Постинг
16.01.2015 14:33 -
Тихо
Не мърдай и не дишай,
да не разцепиш тишината!
Тя кънти замръзнала и
ще стовари върху тебе пипалата,
на хиляди догадки и въпроси,
които ходят по росата боси,
повярвали на сънени очи,
че са видели цветните лъчи.
Тя е стерилно замразена,
докоснеш ли я, ще се разпръсне,
и ще засипе небосвода,
с блещукаща неяснота.
Тупти, свисти, блести
изчезва в гънките на здрача,
за да се прероди непроменена,
загърбила изначалното,
трепетно съновидение,
пропуснала дори да се сбогува.
Пътечки много по този бял свят,
по моята не искаш да вървиш,
а за ръката ме държиш –
къде ще стигнеш?!? ако знаеш ми кажи.
Аз се блъснах в няколко стени,
изправих се и вярваш или не,
не мисля да падам на колене.
°/span>Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.