Не мърдай и не дишай,

да не разцепиш  тишината!

Тя кънти замръзнала и

ще стовари върху тебе пипалата,

на хиляди догадки и въпроси,

които ходят по росата боси,

повярвали на сънени очи,

че са видели цветните лъчи.

Тя е стерилно замразена,

докоснеш ли я, ще се разпръсне,

и ще засипе небосвода,

с блещукаща неяснота.

Тупти, свисти, блести

изчезва в гънките на здрача,

за да се прероди непроменена,

загърбила изначалното,

трепетно съновидение,

пропуснала дори да се сбогува.

Пътечки много по този бял свят,

по моята не искаш да вървиш,

а за ръката ме държиш –

къде ще стигнеш?!? ако знаеш ми кажи.

Аз се блъснах в няколко стени,

изправих се и вярваш или не,

не мисля да падам на колене.