Изръсили се камъчета цветни,

две, три моски звездици,

водно конче на клонче,

няколко песъчинки,

от джобчето ми скъсано,

на панталончето ми сънено.

Взех добре си го заших,

копче от корал си му приших,

и  бродирах му рапани,

морска пяна за разкош,

хоп и пох, невинен трик,

джобчето си има двойник.

Джобчетата станаха дузина,

есенни листа са им дружина,

багрите на залеза са им конци,

здраво са пришити тишини,

вятърко шуми, шуми,

панталонко се простуди.

Напук на шарените патила,

буквица неугледна,

по незнайна някаква злина,

в джобчето ми е залепнала.

Бял кахър съм казва тя,

и не се изръсва за беля.

Историйка безкрайна,

по късна доба сънено-нетрайна,

много, много потайна,

в ранни зори нереална,

по обяд е хванала загар,

привечер – безплътен другар.

Много искам да те имам,

как иначе мога да те губя?

Буквицата ми е талисман,

смисъл на живота ми редя!?

Джобчето си има кръпки,

няма хал за неговите тръпки.

69696969696969696969696969696969696969