Момента в който “съм качила“ тази снимка също е бил особено празен, не ми е оставил спомени !?!
*******************************************************
Разговорът, който се опитвате да отворите е празен.

Юни се подготвя,
дъхав, топъл и любим,
да прегърне Юли,

 
Котката е жива,  прашинката не се разпадна :).
Преродих се.

И е тихо, много тихо,
чувам как в тревата живинка щъпука,
какпчица роса по листото,

 Много внимавах  да не пропусна точния момент, трябваше да се разпръсне на хиляди парченца, свистенето от плавното им падане трябваше да отекне по всички измерения на тишината. Справих се перфектно. Мисли си слонът, доколкото това му се ...

Бучица кафява захар съм,
във чаша топло мляко съм.
Бавно, бавно се разтапям,

Зад стъклото съм.
Отвън валят сълзи,
навярно твоите,

Нещо се изгуби, няма го.
Като преграда от стъкло,
като маската на злото,

Когато ходя по ръба,
едната ми ръка докосва вчера,
а другата усеща  утрото,

   
      Юни съм, тук във сълзата
       и там сред безкрая.