от полъха на вятъра, от  песен на сирена.

Навярно съм лъча докоснал нежно цвете,

разтворило лице към синьото небе.

Шепота съм на росата, докоснала тревата,

бродирана съм  буква, с дантелена позлата.

Присъствие невидимо, потребно на съдбата.

69696969696969696969696969696969696969